полянка

Това е полянката на училището

Маринела си тананикаше някаква песничка и си подскачаше когато съзря странното момиче и реши да се запознае с нея и първото нещо което си помисли за нея беше,,Сродна душа,,
Запъти се натам и я поздрави:
-Здравей,аз съм Маринела а ти ?

Всъщност досега не са ми викали на галено освен една приятелка която ме наричаше ,,Пифи,, но предпочитам ти да ми измкислиш някакво галено именце усмихна се тя когато двете момичета чуха странен шум който идваше от въздуха ...
-Но какво е това -зачуди се Маринела-предполагам е някакво странно същество ????
-Да може би........
-Аз се надявам да бъдем много добри приятелки - и Маринела се усмихна дълбоко и от душа.....

излизайки вън Анастасия се насочи към полянката с надеждата да си намери приятелка...но на полянката нямаше никого...явно нсички се бяха прибрали вътре.Отчаяна, Ани се запъти към езерото

Неит погледна Евелин и усети лекото притеснение ,поради тайната си сила ,ала тя само гледаше Евилин и не казваше нищо ...... Тя смени изражението си и стана твърда и каза:
-Искам да съм сама не ми трябва никой в момента.!!!!!!!
Неит се запъти към стаята си много бързо ...... Там обаче тя намери писмо то гласеше:



Скъпа Неит ти не ме помниш ,защото аз направих така ......Аз съм твой приятел ,но това няма значение защото трябва да ти издам една тайна ..... Нека се срещнем в 12:00 до полянката

Неит погледна часовника беше 8 тя реши да си оправи мислите ...............

Нели се разхождаше и държеше телефона си разговаряше с някого и беше направо в облаците ........когато чу шум .... тръгна и видя г-ца Айси с някакъв мъж който беше много красив ,но и друг мъж на който видя само главата
тя си замълча и реши да си тръгне но настъпи някаква пръчка и този мъж я чу изведнъж той си промени лицето и се превърна в ангел ...... Тогава тя видя и други хора скрити покрай дърветата
единят много приличаше на този който вечеряше с г-ца Айси
имаше и други

и тя реши да си тръгне докато не е станало късно.....

Ето още от Бунтовниците








Тези които Нели видяда се крият...

[b]Нели се върна .... но изведнъж някакво чудовище я хвана
Тя изтръпна и започна да вика когато изведнъж някакъв младеж скочи и започна да наръгва чудовището с ножа си .....Това беше Джак...Нели беше изпаднала в шок...а Джак се приближи и леко я побутна ..:
-Хей добре ли си ?-попита я той
-Аз ..аз -Това бяха същите очи които я преследваха тази вечер-да добре съм много ви благодаря г-н ..ъ.ъъъ...
-Май не се познаваме...Аз съм Джак ..а ти ?-той леко се изчерви ,но запази спокойствие..
Нели се изправи изтупа се подаде ръката си и каза:
-Аз съм Маринела де Есперанса Притаморос - и сведе поглед с лека усмивка
-Леле трябва да ми го напишеш - засмя се Джак - но какво правиш тук по това време ?
-Не трябва ли аз да те попитам същото?
-Леле мале спасих г-ца потайна-И двамата започват да се смеят ....
-Ти от училището ли си ?-запита Нели
-Не...аз....аз..по - добре е да не знаеш .....
-Е май и аз познавам г-н потаен.....-и те се засмяха отново...
-Искаш ли да се разходим ?
-Но вечерният час изтича след 10 минути....-каза притеснено Нели
-Е и ...защо са ти правила когато можеш да си измислиш свои ?
-Добре обеди ме....-Те се разхождаха дълго и разговаряха за най-различни неща ....Джак изпрати Нели до вратата ,но се оглеждаше постоянно сякаш някой го преследваше .
-Е чао - ще се видим ли и утре?-попита Джак
-Със удоволствие - На същото място усмихна се Нели и го целуна по бузата като се затича бързо по стълбите кум спалнята на момичетата от клас А , когато се блъсна в г-ца Айси която ходеше на пръсти за да не я чуят другите учители .....
-Нели-Прошепна удивено Айси
-А г-це Айси бързам- И Нели мина като самолет покрай г-цата...Но лъщеше от щастие

Айси се беше обадила на Джонатан и му разказа за Джак и нейната ученичка
-Хаха брат ми си намерил гадже .Поне хубава ли е?
-Да ,но аз мисля че може да е опасно те да се виждат .
-Ще поговоря с Джак не се притеснявай...-и чуват някой да си подсвирква и то кой беше Джак
-Говорим за вълка а той в кошарата
-Как..какво ?! Джонатан!!-изкрещя с цяло гърло Джак как може да ме стряскаш така.....
-От кога си станал Дон Жуан
-Айси как не се сетих....Тиможе да имаш гадже от замъка а аз не?Така ли?
-Да така !Та ти си моето малко братче ,нали знаеш ако те хванат какво ще стане..
-Скапа ми настроението.....Махам се от погледа ти защото още малко и ще се изнервя до небето....-и си продължи по пътя към мястото на срещата ...О някъде изкочи и другият брат на Джонатан
-Здравейте гълъбчета да сте виждали Джак...?
-Да ,но не го следвай остави го намира.....-каза Джонатан и двамата братя си тръгнаха
-Чао Айс
-Чао Джонатан ,чао Док

Да но и двамата братя не се страяха и проследиха Джак до мястото на срещата с Нели...Тя дойде облечена в дънки с ниска талия оранжев колан,потниче червено на цвят с череп по средата и якенце (не толкова дебело)
-Здравей Маринела..
-Здрасти Джак ...как си ?
-Добре ей виж наще черепи си приличат -засмя се той
-Хахаха Да (който още не е схванал това е Джак:
)
Нели се загледа в храстите и каза:
-Там сякаш има някого......-задълбочено се загледа а Джонатан и Док се спотаиха и не мърдаха

-Ъъъ....аз не виждам никого да тръгваме ......
-Еми добре..къде ще ходим?
-Днес не знам познавам те от вчера и не знам къде предпочиташ да ходиш-засмя се Джак
-Искаш ли да идем до езерото...-От храстите се чу шум и Нели направи магия за разкриване на храстите...-А тези кои са?
-ДЖОНАТАН .... Док - извика за пореден път Джак...
-Може ли за момент да ти го отнемем - попита Джонатан а Нели го разпозна .....и се засмя лекичко ....
-Как е г-ца Айси ?
-Какво ...как .....ти ?От къде знаеш ?
-Джак?

To BE Continued........

-Аз нищо не съм казал!
-А ти от къде знаеш?-опули се Джонатан
-Не мислите ли ,че е учтиво първо да се запознаем ?-Засмя се Нели
-Аз съм Джонатан по - големият брат на Джак ,а това е Док средният...
-Аз съм Маринела де Есперанса Притаморос и ми - но Джак я прекъсна.
-По важен е въпросът какво вие правите тук ?
-А нищо навъртахме се наоколо и ....... - замъчи се Док
-и..... те видяхме и решихме да се запознаем с гаджето ти ... - усмихна се Джонатан
-Аха...аз да не би да те наблюдавам с Айс а ? а?
-Аз май съм излишна а ?Вие си говорете а аз ще отида да седна на пейката не искам да съм повод за караници....
-Не не е така .... да тръгваме а те ще си стоят тук като пънове - и двамата изпаднаха в смях ... а Док и Джонатан направиха ей така
-С тебе Дон Жуане ще говорим в къщи...
-Хахах О ти си бил Дон Жуан .... и не споделяш а ?Как може колко сърца разби ?
-Всички против красотата?Как не ви е срам .... това че съм най-хубавия брат ви дразни и че си имам по - хубава приятелка ви дразни... Така ли ?
-Да тръгваме преди да съм умряла от смях ...-смееше се Нели - Чао беше ми приятно ..
-Чао....- Джак и Нели се отдалечиха а Док подхвърли :
-Джонатан , хайде да се прибираме да оставим тез двама луди да се забавляват
-Прав си , но се страхувам за него....
-Той е голям вече и да не го вярваме ...и да не го искаме малкото хлапе порасна и си има приятелка ....
-Имам чувството ,че го губим .... ще видиш че все по-често ще идва тук заради нея.... а може да го заловят....
-Хайде да тръгваме имаме си достатъчно работа в лагера...
В това време при Нели и Джонатан
-Хаха имаш забавни и най-вече смешни братя..
-Да ,но ме имат за дете ,а аз вече не съм такова..
-Личи си..(подсмихна се Нели)
-Ти си единствения човек който ме разбира Нели...Всички от....от там където живея вярват че трябва да си корав и да си силен ,а аз не съм безчувствен маняк на тема с... ох как ти мина деня ?
-На тема какво ?
-Не е важно...
-ОК щом не искаш да кажеш...Денят ми ли ? Еми нищо интересно само един разговор с г-ца Айси и учене ...
-Пфу.. а за разговора с Айс ?Разкажи..
-Разбрала че сме се разхождали понеже и тя беше с брат ти....и се засякохме в коридора и беше по добре да и кажа всичко от колкото да ми даде от онази гадна отвара за Истина.. А твоя ?
-Еми моя мина в тренировки за ръкопашен бой и такива ми ти работи
-Ей ще ме научиш ли на някоя хватака ? - и Нели го хвана за ръката -Моля те , моля те
-Е щом настояваш - изчерви се за пореден път Джак - но утре защото сега с тези дрехи може да се изцапаш или да ги скъсаш
-Хаха ето някой който мисли за мен ....
-Ти винаги ли се опитваш да ме накараш да се изчервя ?
-Не ,но изчервен си много сладък...
-Ето пак....боже познавам те от толкова малко време а вече съм хлътнал
-Е май сега ти имаш за цел да ме накараш да стана като доматче - и те пак се засмяха и срещата им мина безупречно....
-Ще те изпратя ...
-Пак ли ... ще се озърташ като лисица пред кокошарник ?
-Не ... ще бъда като Мечо Пух който краде мед
-Хахахаха ..... ох мисля че часовете ни ще почнат .... трябва да бързам Чао...-Но Джак я хвана за ръката ...-Какво ... каво правиш ....
-Чакай де пропусна да се сбогуваш не си ми даде целувката
-Нахалник такъв ....
И двамата се цункаха и тя си тръгна за да не изпусне часовете ,а той да се разправя с братята си ...
/ /

***********************************

Здравейте, след толкооооова дълго отсъствие се завръщам във форума и дори да няма кой да прочете този пост, аз ще продължа да пускам уроци и да пиша какво се случва в училище Хомпстън, Благодаря Ви, че все още посещавате моят форум